Човекът е единствено по рода си същество в нашия свят. Той е нечие творение (на еволюцията, Вселената, Бог) и самия той е творец. Той е микрокосмос. Обхваща в разума си цяла Вселена.

Като индивид, той е уникален . В основата на неговата уникалност стои съчетанието на качествата на неговата цялостна природа
Тяло-Ум-Душа.

Човекът се ражда със своята социална същност. Той не може да бъде уникален без наличието на други около него. Без обкръжението си – приятели, семейство, учители, съученици и други- ние загубваме нашата стойност, определеността ни като хора. Обкръжението ни е нужно, за да се сравним с тях, да си изградим представа какви искаме или не искаме да бъдем.

Социалното измерение на човека е личността. Личността е автор на социални взаимоотношения и участник в социални отношения в рамките на едно общество с неговите закони, норми, традиции. Личността и социалната среда са двата полюса на едно и също нещо - човешкото битие.

Те са взаимосвързани и взаимно се определят. Всяка личност, сама и участвайки заедно с други личности в различни общности, създава и променя социалната среда. Това се случва чрез дейностите, които човекът извършва в живота си - игри, учение, труд, общуване и други.

Още големият Аристотел поставя социалната натура на човека пред мъдростта. Мъдростта не е вродена, а се придобива и развива.

- Социална психология