Започвам рисуване за освобождаване от напрежението. Правя го, както е според изискванията и много се изненадвам от това което виждам на листа. Не предполагах, че е толкова много и толкова интензивно. Виж как сама съм се заблуждавала! И какво да правя сега с това цялото напрежение? Не го искам в живота си! Започвам да го зареждам с моите линии и енергия, която ще ми позволи да се освободя. Вече виждам как се стопява. Защо тогава се чувствам още напрегната? Сигурно защото не съм свършила. Ще продължа въпреки всичко! Да се откажа, мога винаги, но ако продължа ще покажа, че мога. Важно ми е да покажа, че мога. Ето, вече се хващам как се усмихвам и ми става едно такова топло и приятно.
Добре, че не се отказах! Сега ще направя цветен като цирк този пъзел. Какво ми пречи?! Това си е моята рисунка. Мога да си я боядисам както искам и в каквито форми си искам. От това решение ми става радостно и веднага грабвам моливите.

Забавлявам се да използвам цветовете по тази шантава система. Май вече усещам влиянието. Ще продължа. Искам да видя до къде ще стигна. Другите как ли се справят?

Как не се сетих по-рано да си нарисувам приятелите, които ми дават такава сигурност. Ето, съвсем забравих какво ме накара да започна да рисувам. Какъв беше точно проблемът? Че той сега ми се струва смешен... Защо не се разсмях, а тръгнах така да се ядосвам? Какво пък! Другия път ще се смея и няма да ми е толкова нервно след това. Няма да ме боли глава и няма да имам неприятности с учителите. Май така ще направя... И какво стана в крайна сметка? От един поглед, от едно спъване, се получи голяма каша! Виждам я и на листа, като нещо оплетено, но сега поне е шарено, ама и не е съвсем старото. То и много ново не е, така че какво пък! Другия път ще се смея! Решено! Чувствам се, сякаш свалих 10 килограма. Това е добре! Отслабнах с един проблем! Супер!